Пускам те, иди си…
днес не мога да те спра,
а като камък във гърдите
плаче ли, неизживяната мечта.
Иди, не се обръщай,
по пътя си с тихи стъпки тръгни.
В тоя час, тежък и дълъг,
аз да не гледам, ще затворя очи.
И ще тръгнеш, и няма да се върнеш,
ще полетиш по други пътища незнайни.
А аз, като оставено сираче сред тъма,
до края името ти ще зова.
VeskoBronfenbrenner 