Обичай не мен

Обичай ме, но не като останалите,
обичай ме жадно, но не както по филмите.
Обичай ме, но само при едно условие,
че обичаш не мен.

Обичай искрата, която пада тихо долу,
когато дланта ми се докосне в твоята.
Обичай топлината, която изстива,
когато устните ти се отделят от моите.

Обичай раят, който тишина запълва,
когато преливат ръцете ни една във друга.
Обичай дъхът на малина, застилащ сетивата,
когато споменът за вчера се разбуди.

Чуваш ли? Обичай ме тъй страстно,
но не косите и очите ми.
Не ме обичай заради гласа, с който ти чета,
не ме обичай заради кожата, настръхваща за тебе.

Обичай онова, което друг не ще обича.
Обичай ме така, както никога не си обичал.
Обичай ме по начин, непонятен дори на боговете.
Обичай ме, не спирай, обичай ме, както аз обичам тебе.

Реклами

Не се обръщай

Моля те, не  се обръщай,
имам нужда да съм сам.
В тихия покой на тая тъмна вечер,
за изпроводяк, пак да бъда сам.

Не, не се обръщай,
искам да те виждам в полумрака.
Но недей изказва нито дума,
тихо, тихо нека във тъмата  да мълчим.

Чуваш ли,  не се обръщай,
трябва да те чувствам за последно.
Колко леко ще е после, колко нежно,
само аз и мрака в спотаена мъка да мълвим.

Не, не се обръщай,
остави ме да се взирам още малко.
Сякаш чувствам сянката ти, уморена е,
нека си почине в тишината за момент.

Но, добре, върви си, време е!
Той те чака вънка нервно. Чувам.
И не се обръщай… за последно, а върви.
Само стъпките ти нека да отекват.

До теб

По вятъра изпратих ти прегръдка недочакана,
по онзи вятър, който някога ни запозна.

По него пратих ти докосване очаквано,
по вятъра, който ни отвя в света.

По вятъра, изпратих своите ласки,
по този вятър пратих и молитвата на любовта.

По него, хладният,  изпратих свойто сбогом,
по него пратих и сълзите си , за да те топлят през нощта.

По вятъра аз молех се, да срещне пътищата ни във вечността.
И все го питах, спомняш ли си, стоплящият трепет на зова?

По вятъра изпратих ти звезди, луна и мъничка искра
и молех му се да ти светят някога, ако отново си сама.

Есен

През есента,
онази късна есен на нашите мечти,
когато листовете мъртви на дървета,
се носеха из топлите поли  на странен вятър,
а прах и пушек задимяваха залюбените ни тела,
докосвах с жар страните ти,
целувах с огън светлината на очите ти,
и милвах, ах, с такава нежност, тялото на самодива.
А ти, почувствала се тъй разголена пред мен,
обърна се, прегърна ме, и после се отдръпна.

През есента,
когато телата ни, притиснати едно във друго,
със ярък стон на страст
и разперила криле над тях магия,
така безумно се обичаха, така безмълвно,
като птици, само с поглед си шептяха,
във тебе аз намирах своето убежище,
като престъпник прогонен от света на черни сенки.
А ти, красивата русалка бе в това скривалище,
в което, сякаш водена от страхове за лоши дни,
прие престъпникът под черна роба скрил се.

През есента,
онази късна, вече снежна есен,
в света забързан по безпътните пътеки,
и тичащ, и скачащ, бягащ от болезнената самота,
със тебе двама, скрили душите си в това заслоние,
като в пристанище насред безбрежен град,
се сливахме в едно уханно и копнеещо за ласки удоволствие.
А богове, богини, ангели и демони,
вперили се бяха в нас, желаещи се от възбуда,
оставили грехът им да ги води , да им шепти в утеха сладки думи.
В онази късна, дива есен, когато тягост и любов бунтуваха се в нас,
обречени да бъдем заедно, докоснахме се до безкрая.

Среднощен валс

Случаен валс ни сблъска през нощта,
непознат съм аз, и ти си непозната .

Над нас стои единствено самичката луна,
звездите са ни  тиха, нощна стряха.

Вървим, въртим се в полукръг, обръщаме се и отново.
Щурците пеят с ярък звук и маестрото подвиква ни- ГОТОВО.

Тревата, стъпкана и хладновата, трепери под нозете на страстта.
Косата ти, разрошила се във тъмата, копнее в омайна тишина.

И във нощта, под бледите лъчи на светлината,
танцувам аз, какъв разкош, със самодивата жена.

А вечността, стаила дъх в далечината, гледа ни и вика си УРА, УРА!
Две точици, танцуващи отгоре на тревата, желаят се, изпиват се. Едва.

И ето, че нощта отива в своя край,  и валса скорошно привършва,
а аз и ти, две топлинки с такъв ухай, прегърнати сме пред есенната жътва.

Порцеланово влюбени

Порцеланови хора с порцеланови чувства,
тичат един към друг през ръжта.
Порцелановите им мисли тихо прегръщат,
мократа, нежна роса.

Порцеланови хора с порцеланова обич,
прегръщат се като малки невинни цветя.
Порцелановите лица ридаят със сълзи от болка
разбиващи се в тихата, суха земя.

Порцеланови решетки с порцеланова сила,
разделят в нощта двете скърбящи сърца във ръжта.
С порцеланова мъка те прегръдките им разстилат
и превръщат ги в утринна гъста мъгла.

Порцеланови ласки в порцеланова ръж,
тихо докосват се двамата скръбни любими.
Порцеланово бледи погледите се сливат,
защото порцеланово влюбени в нощта те изстиват.

Непозната любов

Добър вечер, любов ненамерена,
добър вечер, моя ласка недокосната.
Ах, здравей, ти, моя скришна искрице,
ах, здравей, невидяна красавице.

Лягаш ли, непрегърната обич
и заспиваш ли,с тези очи непогледнати?
В унес нежен, ти пристигаш ли в съня ми?
И сънуваш ли невидени простори?

Добро утро, моя скрита незнайнице,
добър ден, моя малка неизживяна мечта.
Ето, ти тръгваш по незнайните пътища, дето водят към мене,
ето, аз чакам да срещна лицето ти в техния край.